Опера в три действия
Музика Джакомо Пучини
Либрето – Джузепе Джакоза и Луиджи Илика, по едноименната пиеса на френския драматург Викториен Сарду
Премиера в Париж, 1887 г.
„Тоска”, петата от дванадесетте опери на Пучини, е сред най-известните му творби заедно с „Мадам Бътерфлай” и „Бохеми”. Несъмнено тя е една от най-мелодраматичните и дълбоки опери на италианския композитор и силата й се дължи и на реалистичния сюжет. Пучини завладява с импресионистичния си, типично френски стил, както и с вниманието си към детайла в композициите.
Премиерата на „Тоска” се състои на 14 януари 1900 г. в римския Teatro Costanzi. Успехът е главоломен – Пучини е извикан от публиката няколко пъти на сцената, и по-точно след арията от трето действие E lucevan le stelle. За разлика от публиката, критиците не одобряват „Тоска”, защото намират, че в операта има много жестокост и насилие. Въпреки това операта се прочува бързо, поставя се по цял свят и е преведена на много езици.
От музикална гледна точка Пучини се придържа към стила, който по онова време е популярен в Италия – музиката е прекъсвана само от една или две арии. От драматургична гледна точка второ действие е изключително интензивно. „Тоска” е много по-разтърсваща творба от предходните опери на Пучини. Тя е завладяваща драма, която носи огромно напрежение. Сюжетът в „Тоска” е свързан с политиката. Действието се развива в Рим в продължение на 24 часа през месец юни 1800 г., когато Наполеон напада Италия (битката при Маренго).